'Цивилизацията' на медузите

Медузите могат без преувеличение да се нарекат ‘цивилизация’.  Това може да се каже, заради онези техни качества, които понякога направо стъписват.

Медузите са невидими във водата. Воднистото им съдържание не се уврежда дори при високо налягане.   Те се размножават  с феноменална скорост и само за седмица формират монолити с площ  до 6 хиляди кв. км.  Изображенията, които медузите ‘рисуват’ имитират каккво ли не - образи на риби, кораби, човешки фигури, дори ракети... Според Асоциацията на океанографите  в САЩ  - по този начин медузите  наподобяват обкръжаващия ги свят.  Океанолозите, обаче, правят уговорка - феноменът  се нуждае от подробно изучаване, за да се потвърди дали колониите на медузите са ‘интелектуални компоненти’ на океаните.

Вече са изучени хиляди снимки на медузи. Според някои изследователи в тези огромни съжителства   се води борба за лидерство. Ядрото на групата  винаги е оцветено в червено и е като процесор на компютър, който издава различни команди. Те диктуват ‘лицето’ на колонията - дали да прилича на човек, географска карта или самолет. Някои от ихтиолозите отиват  още по-далеч в констатациите си - тези ‘рисунки’  причинявали подсъзнателен страх и дори желание за самоубийство. Това се случвало, обаче, само когато  ги сканирали, за да ги изследват.

Привържениците на идеята за ‘глобална разумност’ на медузите все още не са много. Според тях, мъдрата природа е програмирала в дълбоководните медузи генетичен код, подобен на този, който имат пчелите или прелетните птици. В защита на тази хипотеза има още един факт - когато плувец премине през колония медузи, след отдалечаването му, те повтарят образа му, уголемен като в гигантско огледало.

Канадски океанолог разказва опита си от срещата с дълбоководни медузи.  Те първо изгорили кожата му, а след като той се опитал да избяга  плувайки, забелязал, че го преследва също такъв аквалангист като него, но с цвят на мляко.  Той е уголемявал  постоянно, като заплашвал всеки момент да се пръсне.  И накрая наистина се пръснал. Тогава океанологът установил, че това е ‘представление’ на медузите, предназначено специално за него. Той едва успял да се измъкне от хватката на медузите и да се качи на катера с чужда помощ. Лечението на възпалената  му кожа продължило дълго време, а случката го убедила, че разказите за медузи, които преповтарят околната действителност съвсем не са измислица.

Според специалистите, вероятно ще са необходими още много години, за да се докаже категорично  има ли в дълбоките води на океана ‘медузен разум”...

Автор: Тони